„Синдромът на предците“ е една крайно увлекателна и изпълнена с примери книга, която се вписва сред най-актуалните изследвания в областта на трансгенерационните връзки, като ни запознава с предаването от несъзнавано на несъзнавано, с родовите тайни и семейното чувство за вина, с удивителните повторения на едни и същи събития на едни и същи дати в рамките на едно или повече поколения, както в индивидуален, така и в исторически план.

„Животът на всички ни е роман. И вие, и аз сме оплетени от невидима паяжина, като същевременно сме и нейни създатели.” Това би могло да е началото на роман или разказ, но истината е, че френската психотерапевтка и основателка на науката психогенеология Ан Анслен Шютценбергер пише по този поетичен начин изследването си  „Синдромът на предците”.

Ние всички сме брънка от веригата на поколенията и понякога ни се налага „да погасяваме задълженията“ на нашите предци. Тази „невидима лоялност“ ни подтиква да възпроизвеждаме – искаме или не, съзнателно или не – приятни или болезнени изживявания от миналото. Истината е, че сме по-малко свободни, отколкото си мислим, но можем да отвоюваме свободата си, след като разберем сложните взаимоотношения, изтъкани в нашия род.

В семейната система с фиксирани и взаимозависими роли да се види крайната сметка е невъзможно и следователно това се пренася на по-късен етап; резултатът е невроза или други симптоми, които се появяват и остават за дълго. Всеки индивид, който иска да подобри живота си и да си реши проблемите, не може да го направи, докато няма да бъде сигурен в справедливия ред и лоялни междуличностни отношения или в бъдеща промяна на ролите: помогащият – този, на който се помага, грижовният – този, за който се грижат, както е било и в семейството на болнавия и много обичан от домашните си Чарлз Дарвин.

Важни за книгата са термините „невидима лоялност”, „синдромът на годишнина”, повторенията, ефектът на силните думи. Всички те са свързани със завещанието на предците, което пък ние предаваме на своите наследници. Унаследяват се, твърди авторката, не толкова имот и качества, колкото модели на комуникация, чувство за почтеност и връзка с другите.

Теорията за „невидимата лоялност“ дължим на нашите предци – тя може да ни подтикне да дублираме събития от техния живот, независимо от волята ни. От значение е да я направим видима, да я осъзнаем, да разберем кое ни задължава да бъдем лоялни и дали евентуално не би трябвало да преразгледаме тази лоялност, за да заживеем свободно своя собствен живот”, обяснява автора. За да се разберат функциите на групата е важно да се знае кой с кого и по какъв начин е свързан чрез лоялност и също така какъв смисъл влага в тази лоялност. Този смисъл може да бъде различен при различните членове на групата. Всеки си води субективна сметка на това какво е дал и какво е получил в миналото и настоящето и това, което ще даде и ще получи в бъдеще.

При повторенията се наблюдава точно повторение на дати, събития, резултати, развръзки от поколение в поколение. Тяхното уясняване е важно, за да излезе субектът от състоянието на уязвимост. Може би това, което се случва днес повтаря човешка уязвимост от преди сто години, от Първата или пък от Втората световна война. Може би паниката, която изпитвате днес е повторение на други травматични изживявания, случили се с вашите родственици – баби, дядовци, майки, бащи?

В „Синдромът на предците“ Ан Анслен Шютценбергер привежда клинични примери в подкрепа на своя уникален психогенеалогичен подход към психотерапията.

Родството е едновременно биологична, социална и психологическа реалност”, пише Ан Шютценбергер. Тя отрича случайностите и вярва, че когато „дупките”, „цепнатините”, „белите петна” в генеалогичното ни дърво са многобройни, това по един или друг начин ни вреди, защото просто не знаем кои сме всъщност. Геносоциограма – от генеология (генеалогично дърво); социограма (представяне на връзки, отношения) – генеалогично дърво със значими факти, важни събития от живота и графично представени емоционални връзки. Геносоциограма прави възможно да се получи нагледна социометрична (афективна) представа за генеалогично семейно дърво с неговите характеристики на фамилии, имена, места, дати, връзки и главни събития в живота: раждания, бракосъчетания, погребения, тежки болести, нещастни случаи, премествания, избор на професии, пенсионирания. Геносоциограмата е коментирана представа на генеалогичното дърво (генограма). На нея, с помощта на социометрични стрелки, могат да се видят различни видове отношения на субекта с неговото обкръжение и връзките между различните персонажи: съприсъствие, съжителство, съдействие, диади, триъгълници, изключения – “кой с кого живее под един покрив” и “яде от един котел”, кой чии деца гледа, кой и накъде бяга, кой се присъединява (ражда се, пристига), в момента когато другият си тръгва (умира или заминава), кой кога замества в семейството и как се случва разделянето…особенно след смъртта (на наследство, на даренията). Изследвайки семейните правила с помощта на геносоциограма е важно да се види какви са тези правила и кой ги разработва. Това може да са дядо, баба или сестрата на баба, които установяват закон или го изказват и предават. Понякога в семействата има деца, които не могат да се оженят (омъжат) преди смъртта на своите майка или баща.

Тази книга – „Синдромът на предците”, и въобще трансгенерационният анализ, ни изпращат на лов за семейни тайни, чертаят родословни дървета и ни уверяват, че само ако проследим пълната генеалогия, ще можем да видим миналото си в истинския му контекст.

Ан Анслен Шютценбергер е френски психотерапевт с международна известност, групов аналитик, специалист по психодрама и основател на науката психогенеалогия. В продължение на двайсет години ръководи Лабораторията за социална и клинична психология на университета в Ница.

Нумерологията може да ви насочи чрез Анализ на връзката с предците.

Don`t copy text!