Тайнството на Сирни заговезни се именува МЪЧНО НАРИЧАНЕ не защото е тъжно, а защото е най-трудното тайнство!
Искането и даването на Прошка са едни от най-трудните стъпки на Душата, свързани с нейното израстване.
Празникът е пред християнски, както става ясно и от името му. Свързван е с изчистването (издължаването) на Душата преди да започне новото Прераждане на Земята, Благовец или християнско Благовещение.
В стария ни български език думата „говеене” има две значения – пост и мълчание. От там и „заговезни”. Всеки трябва да мълчи, преди да чуе свещеното „Простено ти е!”
Другото име НЕДЕЛЯ СИРОПУСТА идва от пост, който освен месо изключва сирене и всякакви млечни продукти – неделя празна (пуста) и от сирене. (речник на Найден Геров 1895г. – том 4) Изчистването трябва да е пълно!
КАКВО Е ПРОШКА?
В българският език и култура Прошката е свързана с три важни неща:
• Прекратяване на дълг – „Опрощавам ти това, дето ми взе”
• Раздяла – „Той се прости с либето си”
• Извинение (излизане из вината) – „Прости ми болката, която ти сторих”
Смисълът и на трите е осъзнато приключване преди Ново Начало.
Много хора все по-често изричат думите „Искам да простя първо на себе си!”
Това е най-дълбокото осъзнаване.
СПОРЕД СТАРОТО НИ ЗНАНИЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ГРЕХОВЕ СА ТЕЗИ, КЪМ СОБСТВЕНАТА ТИ ДУША!
Ще спомена само един от тях – съзнателното обричане на собствената ти Душа да споделя пътя си с човек, който не й дава любовта , която заслужава и потъпква достойнството й!
Дори не бих си позволила да го разяснявам.
Ще кажа, че съм чула много хора на обред да изричат „искам да простя на себе си!”.
И много пъти съм задавала въпроса „А готов ли си утре да промениш живота си? Или тази вечер ще излъжиш душата си, ще я стоплиш, ще й обещаеш обич и утре отново ще я предадеш?”
Много разговори съм водила за любовта, за компромисите , за търпението и смирението.
Въпросът е „Как да разбера дали ада, в който живея е урок, който трябва да науча в смирение? Или война, която трябва да прекратя, за да живея достойно?”
Отговорът е личен!
Някъде там, в крехката разлика между смирение и примирение се крие светлината на истината.
Относно Прошката към друг човек: Основната грешка, която много хора правят, когато са били жестоко наранени и са страдали дълго време е в един момент гордо да заявят „Аз в себе си съм му простил отдавна”.
И какво от това?!
Той знае ли?
Какво като си простил, но не си изрекъл Прошката си пред другия?
ПРОШКАТА, ЗА ДА Е ПЪЛНА, ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ В ДВЕ ДУШИ – НА НАРАНЕНИЯ И НА ОНЗИ, КОЙТО Е НАНЕСЪЛ РАНАТА.
А най-великата стъпка на Ранения е да позволи на Душманина си да му поиска Прошка!
Как? Това е личен Път.
Само истината на две души, речена в покой и почит може да донесе покаяние, пречистване и прошка.
Невероятно е, когато на обред, хората застанат един пред друг и всеки трябва да чуе истината на другия. И докато не е речено всичко до край, не спират…или дълго мълчат…
Понякога раните са изключително тежки. Тогава причината за прошка е само една – обич.
И помнете!
Времето НЕ лекува!
Времето само позволява на човека да свикне с болката и липсата на другия.
Така могат и да си отидат от живота две души– свикнали,
но не простени.
За това е МЪЧНО НАРИЧАНЕ.
Нека прошката ви бъде чута и приета!

Автор Розмари Де Мео

Споделете тази статия, ако ви е харесала.