Една от основните характеристики на Ин е „среда“. Всичко, което се случва във физическата и нефизическата вселена, се случва вътре (навярно по тази причина на английски е останала тази архетипна зависимост – „in“ (Ин) означава най-често „в“/„вътре“/„в рамките на“). В Източника няма концепция за „отвън“, за разлика от ума, който разбира идеята, че е проявление на Висшия си Аз, като последния обаче винаги си остава „някъде там отгоре“ за същия този ум. По-висшата перспектива е, че физическата реалност е вътре, в съзнанието, а не извън него. Обратното, разбира се, също е валидно от определена гледна точка. Зависи коя от двете ще работи по-добре за целта на конкретното ви преживяване.
Вече е ясно също така, че Ин е подхранваща енергия. Това е причината, носителя на Ин като физическо отражение (женския пол) да има нужда да подхранва, което във физическия свят най-често е отразено от чувството на онова, което би било разбрано като „вътрешната необходимост“ жената да има дете.
Жените ПОЧТИ НИКОГА не разбират и не могат да обяснят защо толкова силно искат дете. Те „просто знаят“, че искат да бъдат майки и точка (разбира се ДНК-командите подхранват този импулс, но те също трябва да стъпят на някаква архетипна идея, за да бъдат възможни in the first place). За тях това е инстинкт, а понякога и фиксидея. Когато тези жени остареят, те обикновено заболяват от рак на гърдата, защото мисловния модел зад тази болест е, че вече няма какво да бъде подхранвано. Децата са пораснали, поели са по свой собствен път и майките се чувстват излишни – вече няма на кого да помагат в живота. Ето защо рака на гърдата е женска болест. Тя е следствие на неразбран и неинтегриран Ин-аспект, който е останал изцяло на ниво факт без истинско свързване. Ако жената осъзнае, че нуждата да подхранва и подкрепя нещо може да бъде изразявана по други начини, тя няма да има задължителната идея да ражда деца и ще изразява своята естествена подхранваща природа по други начини. Ако след тези прозрения въпреки това реши, че има нужда от това преживяване, тя може да има деца, но това вече ще бъде ОСЪЗНАТ и РАЗБРАН ИЗБОР и няма да бъде родилка на конвейер, както 99% от жените днес, които го правят или защото се очаква от тях, или за да вържат някой, или защото „много го искат“, но и те не могат да обяснят защо (което на практика, почти винаги са ДНК-командите). Разбира се това е толкова НЕИНТЕГРИРАН Ин-аспект, че повече не може да бъде… Обикновено тези жени (и мъже) hate-ват всичко живо, което избира да НЯМА поколение, като основният аргумент е, че „никой не може да разбере какво е истинска любов докато няма дете“  Сякаш любовта е нещо, което има нужда от обект на обожание, за да бъде проявена   Другият аргумент е, че това е най-висшата цел в живота (разбирай – „това е така, защото всички други го мислят и правят“).
Заслепени от собственото си поглъщащо Его и желание за любов, родителите не си дават сметка, че те се превръщат в цербер за останалата част от човечеството на концептуално ниво. Няма по-голямо затваряне към безусловната любов от това ДА СИ родител без да разбираш ЗАЩО си такъв. Но да се погледне на това безпристрастно, ОСОБЕНО от родител четящ тези редове, е безкрайно трудно, защото в този процес е въвлечено рухването на страшно много илюзии. Това обикновено генерира омраза, а не разбиране, защото сигурния свят, в който си влагал толкова много от своята фалшива самоличност не може да бъде пуснат току-така. Та той е граден с десетилетия! Никой не може да зачеркне живота си просто така.
Това е една от основните драми на човешкия род.

из статията: „Богинята не е Великото Ин“,
„Паралелна Реалност“

Споделете тази статия, ако ви е харесала.