Пълно е със съвети и учения „Как да…“, „Как да стана по-добър човек, как да намеря по-добра работа, как да стана по-щастлив, как да срещна идеалния партньор, как да получа просветление, как да се храня здравословно, как да живея качествено, как да… бла-бла-бла…“

С две думи – „как да променя това, което не харесвам и искам да изключа от живота си и да стана нещо различно, или да се случи нещо различно“ и се връщаме отново „съпротивлението с дадена сила, се връща със същата сила обратно към теб“… аамаааа аз правех диети, щото не се харесвах и да имаше кратък ефект, но после всичко се върна обратно, даже двойно – мииии, да! Не харесвах работата си, реших да я сменя за друга, която считах за по-добра, а тя се оказа още по-отвратителна – мииии, да! Смених партньора си, предишния го непонасях, но новия се оказа ако не същия, то по-лош – мииии да! 🙂

Съпротивление, начина по който живеем. Но правя една нотка – приемането на нещата такива каквито са, не е нещо като апатия, не е нещо като „ми квото – такова, ми няма как, ми така стоят нещата“, приемането на нещата такива каквито са е едно дълбоко вътрешно разбиране за себе си и света около нас – такъв какъвто е и такива каквито сме. И да – всеки у нас носи и най-добрата версия за себе си и най-лошата, често обаче ние не разбираме как да се доберем до първата, щото си мислим че трябва да се напъваме за да се променим, а правейки го често макар и привидно да усещаме различие, вътре у нас кипи дълбока битка между разум и подсъзнание и в един момент някой хваща един автомат изтрепва двадесет-тридесет човека и в новините слушате познати да казват „ми той беше много спокоен и добър човек, аз не знам защо го е направил“, защо ли, защото твърде много се е съобразявал с „правилата“. И пак не ме разбирайте погрешно правила е хубаво да има, но… нека не бъркаме препоръчително правило със задължително условие и второто… би било чудесно първо да обърнеш внимание на подсъзнанието си, след което да намериш собствен начин как да ретушираш натрупалия се вътре гняв, агресия или каквото и да било там, като използваш я спорт, я нещо като хоби, я нещо друго активно – наместо да го изливаш върху останалия свят, защото вярвате или не – всички сме така, в тези времена. Както казва и Ошо „всички днес са невротици и шизофреници по един или друг начин“, защото обръщат повече внимание на разума и логиката, а останалата част, която говори чрез сърцето и наричаме подсъзнание я игнорираме – и тя няма да остави „нещата така“, а ще избуи точно когато най-малко очакваме. 🙂
Няма методика, няма точно правило „как да…“ има само индивидуална работа и опознаване на себе си, без насилие, без усилие, с приемане, с грижа, с осъзнатост, благодарност и обич, първо към себе си и после към останалите.

Прочетено в профила на Emka Ta

Don`t copy text!