Простият въпрос, който трябва да си задаваме редовно: „Аз излъчвам светлина в света или поглъщам светлина от него?“ Това може да промени бързо хода на нашите мисли и съответно, постъпки. И още по-бързо да превърне живота ни в красиво, ярко сияние, изпълнено с любов. И тогава въпросите откъде да черпим енергия вече няма да възникват… Липсата на енергия – това е първият признак за приближаващи нещастия и болести.

КОГА ПОЛУЧАВАМЕ ЕНЕРГИЯ?
Получаваме фина енергия, когато:
– гладуваме с цел прочистване;
– правим дихателни упражнения;
– понякога се уединяваме;
– даваме обет за мълчание за известно време;
– разхождаме се (или просто се намираме) в планината, на морския бряг, наблюдаваме красиви природни пейзажи;
– творим безвъзмездно;
– възхваляваме достойна личност за нейните добри качества и постъпки;
– смеем се, радваме се от душа;
– помагаме безкористно на някого;
– проявяваме скромност;
– молим се преди хранене;
– храним се с живи продукти – мед, плодове, зеленчуци, масло, мляко, зърнени каши, семена, ядки;
– лягаме не по-късно от 10 вечерта (късното лягане пречи на нервната система да отпочине);
– получаваме сеанс добър масаж от приятна личност (или си правим самомасаж);
– обливаме се с хладка вода, особено сутрин;
– ходим боси по земята;
– жертваме времето и парите си за останалите;
– виждаме във всичко божествената воля.

КОГА ГУБИМ ЕНЕРГИЯТА СИ?
Губим ценна енергия, когато:
– униваме, недоволстваме от съдбата си, съжаляваме за миналото, страхуваме се, не приемаме бъдещето;
– поставяме си и преследваме егоистични цели;
– водим безцелно съществувание;
– обиждаме се;
– преяждаме;
– не умеем да се концентрираме, умът ни блуждае безконтролно;
– ядем пържена или стара храна, храна, приготвена от ядосан човек или изпитващ други отрицателни емоции, приготвена в микровълнова фурна, съдържаща консерванти, химически добавки, израснала в изкуствени условия, с използване на подобрители;
– приемаме храна, лишена от жизнена енергия – бяла захар, бяло брашно, алкохол, месо;
– храним се на крак и набързо;
– пушим;
– водим лишени от смисъл разговори, особено когато критикуваме и обсъждаме някого;
– неправилно дишаме, например много повърхностно;
– излагаме се на силно слънце от 12 по обяд до 4 следобед, особено в пустинни места;
– осъществяваме безразборни полови връзки, правим секс без желание и особено без любов към партньора;
– спим до късно, след 7 сутринта, или спим недостатъчно;
– подлагаме на постоянно напрежение ума и тялото;
– проявяваме алчност

Чрез Холистичен център – Добрич

Ако си представим, че можем да измерваме болката, то ще видим, че човек умира при болка от 50-60%. Ако измерим болката, която една жена изпитва при раждане, то тази болка ще е 70%.

Защо тя не умира? Защото ражда живот. Но тук можем да видим, ако си позволим, че всяко раждане е съпроводено с болка. Понякога с огромна болка.

Раждането във всеки смисъл. Всяка промяна е раждане. Всяка промяна може да бъде съпроводена с болка. И ако си мислим, че сме променяме и ни е светличко, и ни е готино, може да не е точно промяна, а готино преживяване.

Но да, промяната става чрез преживявания, чрез това да живеем в живота. Е, понякога болката може да е сладка. Нямам предвид любовната „болка“. Ако сте влезли коректно и правилно във връзка, болка при раздялата няма.

Болка при раздяла изпитва само нашият Не-Аз, нашето его. Защото то натрупва очаквания и изисквания към другия. Очакваме другият да ни изпълни с това, което ни липсва….Няма как да стане това…

Болката при промяната идва от фалшивите очаквания, които имаме към живота. Всяка истинска промяна означава крах, рушене на очакванията, които сме градили може би от времето на самото си раждане.

Не можем да планираме своите си промени, също не можем да избегнем промените, които ни налага животът. Съвременният човек си умирка да говори за промени, да изтъква своите „промени“ и да планира развитието си.

Парадоксалното е, че наистина тези действия могат да доведат до реални промени. Съответно до болка. Човекът се чуди какво става. А става това, което си е поискал. Вярна е приказката: „внимавай какво си пожелаваш“.

От друга страна страданието е необходимо дотогава, докато разберем, че вече не е необходимо. А това е вече изтънчено майсторство. Аз не го мога. Който го може, моля да ме научи.

Всяко раждане на нещо ново, всяко раждане на нещо ново в живота, всяка промяна, ако е истинска, може би ще ви донесе болка. Готови ли сте за това? Готови ли сте наистина за промени? Имате ли силата да ги понесете?
Всичко започва с изграждането на вътрешна сила. С пълното собствено излекуване. Не може, без да си здрав да понесеш промените. Е, има го и дребният момент, че всяко излекуване е голяма промяна…“Животът е поток и ние сме вълнички в него“…

източник: http://www.bojidartzendov.com/naj-golqmata-bolka/

Don`t copy text!