….И появяваш се на този свят, окървавен, разбит, във синини, но жив.
И ще ти кажат, че сега си на планетата, наречена Земя.
Ще ти дадат и име. Името на някой друг.
И ще те учат на това, какво е истина за тях.
Ще говориш език, който сам не си избрал.
Ще те научат на семейни вярвания, ценности и поведение.
(Но не приемай всичко, това е само тяхна версия за истина.)
Ще те хвалят или обвиняват. И ще те подкрепят или не.
Ще ти дават подаръци или ще ти ги отнемат.
Ще ти казват, че грешиш, че си лош, егоистичен, зъл.
Ще ти казват, че си най-добрият, гений и спасител.
Не позволявай да те заблудят със име, с преценка – хубава или лоша.
Ти си жив. Не могат да те удържат и контролират. Ни да те опишат с думи.
Ще обичаш и ще губиш любовта. И твоето сърце разбивано ще бъде, често.
Ще се опияняваш от екстаз и ще потъваш в меланхолия.
Любими твои хора ще умират. Ще се съмняваш в своята реалност.
Понякога ще усещаш, че не можеш повече. Но ще продължаваш.
Ще се чудиш за смисъла на живота си. Ще намираш смисъл, ще го губиш.
Ще играеш роли, ще ги сменяш. Ще се доверяваш и ще те предават.
Или няма да се предадеш. Или ще си на колене.
Ще ставаш. Ще падаш. И ще ставаш отново. Но ще продължаваш.
Ще опиташ от всичко в живота – и от черното, и от бялото.
Животът цял през тебе ще тече – и радостта, и мъката, и скуката, и вдъхновението, увереността и съмнението,
грандиозният възторг и ужасът на бездната.
Ще се докосваш до другите и те ще те докосват.
Ще танцуваш, ще пееш, ще бъдеш съкрушен от отчаяние.
И ще ридаеш, ще се смееш, потъвайки в магията на тайнството.
И когато дойде краят, ще извикаш:
Живях!
Живях……

Джеф Фостър …