Къде е коренът на това разминаване между нашите реалности? Цялата разлика за мен се състои в два основополагащи въпроса, пред които мъжът е изправен. 1. На повърхността ли ще живея този живот или в дълбокото? 2. Защо влизам в интимност с жената? Имаме пълната свобода да изберем най-правилния отговор на тези два въпроса. Независимо от възрастта ни. Независимо от това имаме ли жена до себе си и от колко време сме заедно. Изборът е като мускул. Колкото по-често го прилагаме, толкова по-добре работи той. Моят избор, мили хора, бе да вляза в дълбокото. Да опозная себе си възможно най-добре. Да се свържа и да следвам истинските желания и копнежи на сърцето. Да открия кой съм наистина – там, зад тоновете маски, илюзии и страхове. Труден път, съпроводен с много болка и страдание, но определено заслужаващ си. Уви, всеки ден виждам много мъже, за които тази дълбочина е плашеща. Мъже с плитки размисли. С плитки разговори. В плитки взаимоотношения. Разбирам и уважавам този избор. Не бих могъл да го осъдя. Ала точно там, в дълбоко, е скрит ключът към любовта и целия живот. Жалко, защото в плиткото лишаваме и себе си, и жената, от изключителни преживявания и усещания. Лишаваме се от смисъл. Каквито и оправдания понякога да измисляме, не сме дошли на този свят да живеем в полусън, а да го прегърнем изцяло. Ние, мъжете, от малки сме учени да бъдем силни. Да преодоляваме страха, стоящ между нас и смелостта. Но знаете ли кой страх е най-важно да бъде надскочен? Онзи, стоящ между нас и Любовта. Защото именно тя и само тя е най-ценната мъжка сила, с която някога ще разполагаме. Можем ли повече от всичко на света да се стремим на първо място да бъдем все по-любящи, момчета? И тръгнем ли по този път, ще трябва да се гмурнем надълбоко. Но ако вместо това избираме живот на повърхността, не можем да очакваме жената да ни уважава и да ни се доверява. Просто не сме си го заслужили. А и тя самата едва ли може дълго време да уважава и вярва на себе си, избере ли подобен плитък мъж. И след множество разочарования някой ден може да затръшне вратата към сърцето си. Завинаги.

Когато избрах да скоча в дълбокото, промяната във външната реалност не закъсня. Започнах да опознавам в дълбочина и жената. С лекота откривах истинската й същност. Усещах мечтите и страховете й. Чувствах нуждите и желанията й. Преминавах „тестове“, защитни механизми, всички пластове, с които бе покрила уязвимостта си. Гласът на интуицията бе винаги с мен. Този глас обаче се изгубва в плиткостта. Защото ако се страхувам да позная себе си, как бих могъл да позная и нея? Ако бягам от своите чувства, емоции и демони, как бих могъл да прегърна нейните? И когато тя осъзнаеше точно колко навътре бях влязъл и колко добре я усещах, винаги следваше едно и също, като в дежавю. Казваше ми: „Ако срещна отново някой като теб, но с когото изпитваме и взаимно привличане, бих му се отдала изцяло, Митко…“ Кой от нас не би желал да чуе подобно съкровено признание от любимата жена? Но следва да си ги заслужим. Защо дамата би пожелала в живота си мъж, избрал дълбочината? Защото този избор й казва толкова много. За неговия характер. За същността му. За уменията, качествата, смелостта и доблестта му. За цялостното му отношение към живота и интимността. И ако го допусне до себе си, рано или късно ще усети прекрасно и втория му избор. Защо той желае да е с нея. Знам колко трудно е понякога да се освободим от диктатурата на ДНК матрицата. От начина, по който физическата красота на жената ни влияе. От желанието ни тя да ни осигури уют, редовен секс и вкусна храна. Тези желания са естествени, но ако те са основополагащи за избора ни, това вещае неприятности. По този път също трудно бихме заслужили доверието и уважението й. А без тях, за каква интимност говорим? Но ако успеем да я видим истински, зад формите и материята, и я пожелаем заради това, което тя носи в сърцето си, не бихме могли да сбъркаме. Това е и възможно най-безусловният ни избор. А безусловното намерение в избрания от жената мъж създава безусловна ответна реакция в нея.

Защо ли? Защото тя вече знае. Знае, че е приета и обичана такава, каквaто е. Знае, че той няма скрити планове и помисли. Че не се „нуждае“ от нея, от грижата, валидацията и секса й. Самото й присъствие в живота му е напълно достатъчно. От това присъствие той черпи безкрайна сила, мощ и вдъхновение да постига чудеса. Знае, че единственото, което той „желае“, е тя да бъде себе си. Дори когато се променя. Особено когато се променя. Знае, че ще продължи да я избира, стига и тя да продължи да избира себе си. Че всичко, което прави за нея, не е въпрос на усилие или компромис, а израз на огромна благодарност. И най-вече…знае, че с този мъж не е нужно да търси нещо или някой друг. Много хора прекарват живота си в търсене на нещо различно, без да осъзнават, че няма да го получат чрез разнообразие отвън. Могат да го имат само чрез навлизане навътре. А той и тя са вече там, в дълбокото. На този мъж може да се вярва, защото обичта му е истинска. И точно тази силна обич го превръща в Мъж. През деня е амбициран и фокусиран да набавя ресурси, а вечерта се превръща в грижовен, нежен партньор и страстен любовник. И по този начин става все повече Мъжът. Главата на семейството. Енергията му е насочена точно там, където й е мястото – в горната част на тялото, но остава свързана със сърцето. И му служи да инициира, планира, насочва, менажира, постига, споделя и протектира. А това на свой ред позволява на жената да се чувства по-спокойна, по-свободна и…всъщност, много по-женствена. Защото естественият енергиен „център“ при нея пък е в долната част на тялото. В ханша, в бедрата, в слабините. И докато енергията й остава там, тя с всеки миг става все по-магнетична, чаровна, секси, нежна, свежа, здрава, вдъхновяваща мъжа за нови подвизи. Но всеки път, когато енергията й се придвижва нагоре, към главата – за да взема важни решения, да организира и изпълнява стриктни планове, да менажира и носи отговорност за сложни задачи, балансът в нея започва да се руши. И именно с мъжа, избрал дълбочината и безусловността, тя може с лекота да поддържа този така важен баланс. За което се отблагодарява също толкова безусловно. Ако погледнем танцуващите блус двойки в който и да е клуб, няма да видим нито една, при която мъжът е обгърнал врата на дамата, а тя е сключила ръце около ханша му. Това е противоестествено. Тогава защо като мъже понякога го допускаме в интимността?

Това, за което говоря, не е откъс от sci-fi филм, а безкрайно естествен процес, чийто манифест носи положителна промяна в живота ни. И този манифест започва с избора на мъжа. Да, той няма гаранции. Може да става все по-дълбок и безусловен, и пак да бъде отхвърлен. Може да избере да случи промяна и любимата жена пак да не отвърне подобаващо. Но едно нещо не може да бъде оспорено. Станал е по-успешна и привлекателна версия на себе си. А това мигом бива забелязано и отчетено от всички дами в обкръжението му…Единственото, което може да ни спре по пътя на дълбоката истинска Любов, е мъжкото ни Его. То ни казва, че този път е болезнен, мъчителен, рискован, безсмислен, в отчаян опит да запази контрола си над нас. Казва ни, че жената е неблагодарна, неуважителна, измамна, аморална, използваща, прикрита, манипулативна. И ако такива жени наистина съществуват, то нека не забравяме две важни неща. Първо, това не е тяхната автентична същност, а избран модел на поведение. Истинската женска природа е различна. И второ, това поведение не е нищо друго освен отражение на нашия собствен мъжки избор, направен на сумарно колективно ниво. Можем да осъдим жената, осъждайки по този начин и избора ни, избягвайки от отговорност и бетонирайки статуквото завинаги. А можем и да й дадем добра причина да следва естествената си женска природа, като ние първи се завърнем към нашата. И трите въпроса. На плиткото или в дълбокото живея? Защо наистина съм с тази жена? Какво мога да направя, за да бъде съвместният ни живот по-радостен, щастлив и хармоничен? Нека по-често избираме от позицията на Любовта и по-рядко от тази на Страха. Този избор е много, ама много мъжки.

Автор Димитър Хаджиев