Еврейската мистична система Кабала дава модел, който може да ни помогне да разберем по-добре как Едното може да бъде Много и Многото да е Едно. Този модел, наречен Дървото на Живота, е глиф, който картографира неведимите селения на Божественото и проявената Вселена. Той дава начин на мислене и на говорене за неуловимото.

Дървото на Живота често е показвано сред онова, което наричаме Четирите Свята и което се отнася до четири различни нива на съществуването, започващи от небесните царства и завършващи с материалните измерения. Затова е речено, че Дървото има корени в небето и израства към материалното. И освен че върви от Божественото към човешкото, от непроявеното към проявеното, Дървото на Живота израства от единството към множеството. Когато духовната енергия, излъчвана от единното Божествено се доближава към проявлението, тя става все по-комплексна, започва да се раздвоява и разклонява като дърво. От неговия единствен ствол израстват много клони и много листа.

Тук, в материалната Вселена, ние можем съвсем добре да видим отделните листа на Божественото и можем да възприемем всяко от тях като отделна богиня, бог, ангел или дух. И те са такива – защото всяко листо е отделно, дори и когато е част от едно Дърво. И все пак, ако проследим всяко листо по дръжката му, до клона и накрая до стъблото, можем да видим, че всяко листо също води и до познанието за цялото Дърво. Докато духовната енергия се разклонява в света на множествеността, където съществуваме ние хората, тя става все повече и повече разнообразна, така, както е разнообразен нашият свят и ние самите. И тъй като тази разнообразна духовна енергия е по-близка до нас, тя е и по-разбираема. И понеже става по-разбираема,става и по-възможно да имаме връзка с нея.

Ние участваме в тази връзка чрез възприятията на своя ум, на своето сърце и на своето тяло. Именно нашите възприятия са портала, който трябва да използваме, за да се свържем с Божественото – защото друг начин няма. По същата причина обаче ние трябва да съзнаваме, че когато развиваме връзка с Божество, това Божество, което възприемаме, е обвързано да бъде част от собствената ни психика и е само част от истинската Божествена енергия. ТОВА Е МНОГО ВАЖНО ДА СЕ ПОМНИ. Дори когато става разнообразна, истинската Божествена енергия остава във връзка със своя Източник, присъства и е вечна и непомрачима. Но щом се спусне през нас, възприятието ни за нея неизбежно се обвързва със собствената ни лична психика.

Това може би е най-съществената пречка по пътя на личната връзка с Божеството: може да повярваме, че ни говори Богът или Богинята, а всъщност собственото ни его да оформя разговора. (…) От друга страна, това се случва и на хора с най-добри намерения. В някакъв момент, ако поемем по пътя на личната връзка, то ще ни се случи. Тази пречка, макар и значима, не е непреодолима. Колкото повече постоянстваме в духовната си практика и колкото по-цялостни сме психологически, толкова по-способни ще бъдем да различим своята психика от онова, което е чиста Божественост. Разговор с доверени приятели по духовната пътека или отношения с опитен учител са полезни начини да си помогнем в различаването.

Усилието да бъдем честни със себе си и с другите по този път ще ни позволи да научим онова, което всяко едно от Божествените листа на Дървото има да ни даде като знание. Като аспекти на Божественото, всяко Божествено Същество има какво да ни даде. Като ги опознаваме, ние научаваме всеки път по нещичко за Божественото и това ни осигурява вечно отворен портал към Цялото.

Via М.I. Forrest/Alhambra