Животът е най-великата духовна практика. Според мен чиста загуба на време е да се питаш три дни на интензив „Кой съм аз?”, да седиш в мълчание, да ядеш лека вегетарианска храна, да не пушиш и пиеш, да се докоснеш до вътрешната си тишина и после като се върнеш в ежедневието отново да си злобен с колегите си, да псуваш шефа си, да биеш детето си, да се впиянчваш, за да се сдухваш отново и пак да отидеш на семинар, за да почистиш малко бунището, което си създал.

В тази посока напредъкът е неясен, колкото и да се бие човек в гърдите, че е духовен и е бил на сто семинара през годината. Няма духовност и в ходенето на йога и осъждането на другите, които предпочитат да отидат на разходка на Витоша, да изпушат един добър джойнт в компания и да се насмеят на чист въздух в щури игри с децата си.

До Просветлението се стига чрез самия живот и приемането му като приключение да откриеш истинската си същност и това което те прави искрено щастлив, което те кара да се заливаш от смях, да си лек и изпълнен с палава готовност за приключения. Всичко останало е заблуда на ума и робуване на традиции. А ако се огледаме наоколо и с просто око ще забележим, че религиозните догми и безбройните духовни уебинари не са довели до съществена промяна в нас. Може би е добре да открием Бог в самия живот, а не в седенето в лотос сред благоухания или в мъчителни за тялото и душата духовни практики и да го живеем, а не да чакаме някой друг да го направи вместо нас и после да отидем и да послушаме разказите му колко хубаво си живее.

Georgi Hristov
Don`t copy text!