За да станеш себе си трябва да се осъзнаеш. Да се осъзнаеш като живот материализиран в тяло. И как се достига това? Израствайки, развивайки се? Нищо подобно, Живота е такъв какъвто е – той е цялостен и вечен. Трябва да преодоляваш граници и ограничения, най-вече вътрешни, поставени от родители, учители, свещеници и т..н. – едно ограничение след друго и т.н., докато стигнеш до себе и своята свобода. Понякога да се умре също е освобождение.

Ако можеш да определиш целта в живота си – обикновено това е, което ти е липсвало в семейството. Това, което не са ти дали или позволили да направиш. И ако постигнеш целта си, т.е, да постигнеш това, което ти е липсвало или не са ти позволявали „изгубваш инфанцията (детството)“. Какво е то – страха от промяна, страха да не бъдеш експулсиран от клана Като най-голямо наказание в миналото (а някъде и днес) се е считало това да си отхвърлен от клана и това е било най-голям страх – да си изключен от племето, от клана.

.
Малко са израснали като деца наистина с това, от което има нужда едно дете за да се развие свободно и креативно. Първото, което иска едно дете, на ментално или интелектуално ниво е да бъде видяно, забелязано. Но не както го виждат родителите му и каквото те искат да бъде, а такова каквото е. Всеки се ражда с някакъв талант и ако не видят този талант, се чувстваме изгубени, и цял живот се бориш да бъдеш „видян, искам да ме видят“ и в същото време с чувството, че не го заслужаваш
На емоционално ниво – детето иска да бъде обичано. Мит е, че всички родители на 100% обичат децата си. Понякога детето идва нежелано, или в следствие на различни причини – икономически, продукт на насилие, заздравяне на разрушена връзка, или неотговарящо на определен пол и тн. И когато детето усеща, че не е желано, то не си казва – родителите ми са дефектни. То си казва – аз не заслужавам да бъда обичано, щом не ме обичат, не го заслужавам. И през целия си живот ще намира хора, които не го обичат, за да потвърди, че не заслужава да го обичат.
И на сексуално ниво е желанието. Но не сексуалното, а желанието да съществува. Детето иска неговото съществуване да е желано. Има много деца, които не идват желани. И когато се появява нежелано – например трето момиче, а родителите искат момче или обратното и хиляди други причини. Тогава детето си казва – не ме искат, не ме желаят, аз искам те да ме обичат и ако те не искат съществуването ми, ще изпълня желанието им – ще умра и така те ще ме обичат. В зряла възраст тези хора дори да са супер успели в живот, ще имат желанието да умрат, защото така са маркирани още при раждането – ти не си желан, ти си един натрапник в живота, или дошъл да заеме мястото на някой – дали умряло или болно братче или хиляди други причини. И дори след това да е било много обичано, отпечатъка остава.
И последно детето иска да се чувства защитено. То иска да знае, че е безсмъртно. Ако види баба си да умре, някой да му каже, че то няма да умре. Някой трябва да защитава детето, правейки го креативно. Ако не му се дава възможност да е креаивно, то не е защитено. Ако родителите го карат да учи неща, за които то няма талант или не иска, но то го прави, за да задоволи желанието им – не е защитено тогава.
И така накрая се оказва, че човек имайки цел в живота живее, търсейки това, което не са му дали. И ако го намери и постигне – се депресира и му се появява желание да умре. Защото „изгубва детството“. Праисторическия страх да бъдеш изхвърлен от клана, от семейството, да бъдеш такъв какъвто си, а не какъвто клана иска. И когато го постигнеш ти се стоварват всички праисторически страхове.

Автор Ani Kr , в коментар от Фейсбук