Нека отначало да се разберем: вещиците не летят на метли и не пият ничия кръв. Нетърпящата конкуренция християнска религия се е постарала добре да оваля думата „вещица“ в калта. До ден днешен тя е натоварена с негативен смисъл и аз с радост бих използвал някоя друга. Но друга няма. Затова, дайте да прехвърлим целия този негатив, който й е приписан, върху Баба Яга. (На нея ще й е все тая. Така или иначе тя не е истинска.) Отваряйки атласа по анатомия на Синелников (студентите-първокурсници по медицина го знаят добре), няма да откриете огромна разлика между женското и мъжкото тяло. Гледайки всичко това, човек може да остане с илюзията за подобност между мъжа и жената. Но това съвсем не е така. Жената и Мъжът се отличават като деня и нощта. В тях няма и намек за подобност. Разбирането на този прост факт беше трудно за мен и се случваше „на час по лъжичка“… Мъжете не разбират жените. Аз също искрено съм се опитвал да ги разбера, но всичките ми опити да си обясня женската природа претърпяваха крах със завидно постоянство. Не ги пускат тези загадъчни същества с инструкция за експлоатация… (Онези пък, които ги пускат с такава инструкция, не се явяват вещици и не представляват интерес за нас.) Затова към днешна дата аз съм убеден, че основата на разногласията между половете е опитът на мъжа да взаимодейства с жената посредством разума. Да общуваш с нея като с мъж обаче е също толкова неефективно, колкото да ползваш клавиатурата на „Мак“-а за Windows. Вещица произлиза от думата „веща“. Знаеща. Можеща. И да, истинското, безмълвното знание е по-достъпно за жените, отколкото за мъжете. То е огромно благо и тежко бреме едновременно. Жената, която започва да осъзнава силата си, прави впечатление на нестабилно същество, мятащо се от едно състояние в друго. И как още! В повечето случаи тя не може не само да сподели, но дори да изрази с думи новия, неподвластен на описание опит, който се надига в нея. Именно в този етап на безсилие „анакондата“ на женската емоционалност излиза от пещерата. И замирисва на вещица. Като мъж бих казал, че тя притежава дяволски привлекателен аромат. Той не може да се усети с носа, може да се усети единствено с тялото. Това е ароматът на увереност и сила. Повярвайте, много мъже изпитват потребност от него. Мъжете са стабилни. Импулсът на реакциите им преминава почти винаги през филтъра на обсъждането, претеглянето „за“ и „против“ и осмислянето. Там той угасва или, като минимум, отслабва. Думата „истерия“ никога няма да стане от мъжки род, дори ако бъде използвана по отношение на мъжете. До една определена възраст аз бях уверен, че женската емоционалност е безусловно зло. Майка ми проявяваше сдържани положителни емоции, но не се отказваше от разрушителните. По-късно, когато започнах да се срещам с други жени, разбрах, че женската емоционалност може да бъде бездънен кладенец. Почувствал се веднъж притеглен от него, мъжът иска да черпи от него през целия си останал живот. Така е и с емоциите. Всичко зависи от самата жена. Ако у нея има разрушение и склонност към насилие, то и емоциите й ще бъдат разрушаващи. Но не винаги е така. За мен беше удивително да узная, че жени с мека, топла енергия също са способни на силни, екстатични изблици. А след екстаза се случва танцът. Способността на жените да се „отпуснат“ наистина е феноменална. Всички скрити резерви, умения и постижения са там, в тъмната страна на женската природа. Разбира се, този източник е известен и на мъжете, но те вървят към него дълго и целенасочено. Осъзнаващата собствената си сила жена все още не е вещица. Тя трябва да се научи да държи под контрол тази непокорна част от собственото й същество. Жената трябва да се научи да я управлява. И тук тя се среща със своя основен враг – страха. Страхът действително е мощен пристан. Къде по-лесно е да забравиш, да сподавиш, да не обърнеш внимание, само и само да не се сблъскаш с този призрак лице в лице, само и само да не напуснеш нестабилната зона на относителния комфорт! Неизвестността е главният ресурс на страха. А жената, способна да прекрачи в неведомото, се оказва извън границите на разумното и познатото. Тя се оказва извън всякакви граници въобще. В тази студена безбрежност брулят ветрове и пулсира могъща сила. Но тази бременна пустош пази в себе си самата Вечност. Там няма и не може да има нищо човешко. Съвсем нищо… И тук жената се сблъска с друга, не по-малко сериозна преграда. Проблемът с убежденията: „Защо? За какво?“. Двата основни парадокса на женската природа са усещането за собствените безгранични възможности и недоверието в собствените сили, често преминаващо в безпомощност. Отсъствието на убеденост действа по-ефективно от страха. Какво му е лошото на това да се заровиш до носа в мънички, ежедневни задачки? Защо да се стремиш към това, което е сложно дори да си представиш? Да живееш като бяла лястовица сред сивото множество? Да вървиш по Пътя на силата – това означава да обречеш себе си на най-страшната проява на самота. Самотата на Вечността. От тази врата навява толкова страшен студ, че оказалата се наблизо жена се старае да я затръшне колкото се може по-бързо. Завинаги. Тъмната страна на женската природа уравновесява отлично мъжката енергия. Ако такава жена срещне силен мъж, тя с лекота отдава в името на връзката им всички съкровища на света. Тя си позволява да му отдаде от своята енергия в името на посоката и неговата увереност. Бих казал, че единствено истински мъж е способен да преведе жената край ръба на всяка пропаст. Дори тя да е със завързани очи. Сама жена рядко е способна на такъв подвиг. Доверието на вещицата струва скъпо. Само по себе си присъствието на силна жена е огромно изпитание за мъжа. И огромно благо. В нейното обкръжение мъжът е обречен на търсене на собствената си сила, на привличане на всички възможни (и невъзможни) за тази цел ресурси. Какво да се прави? Силата може да взаимодейства единствено с друга сила. В противен случай мъжът ще бъде изхвърлен – като изхабена гума. Контролиращата своята сила жена е способна на изключително много. Фокусът на нейните интереси се премества върху абстрактното. Все по-рядко мъничките лични интереси привличат вниманието й. Вещицата не си губи времето с примитивни битови магии. Тя вече се е наиграла с тях, убедила се е в собствените си възможности и не желае да губи драгоценни ресурси. Винаги се случва така с женската сила. Тя спи, докато обстоятелствата не я изкарат на повърхността. Състоянието на вещерство – това е своего рода контролирано безумие. Когато жената стане майка, тя може да се прости с него завинаги. Изчезва яростта от очите, изчезват изблиците, изчезват самостоятелните избори. Появяват се мекота и някаква… равномерност – това, което толкова обичат мъжете, инстинктивно боящи се от женската сила. Дивата вълчица се превръща в пазителка-спасителка. Мощта на женската енергия почти винаги е пораждала у мен състояние на благодарност. Подкупвала ме е с непостижимостта и лекотата си. Аз винаги съм се отнасял с уважение към мъжките постижения по пътя на самотрансформацията, но се боя да си представя на какво е способна силната жена, която се е научила да не се страхува от самата себе си.

Юрий Демченко

Via Alhambra

Don`t copy text!