Сетивото, което е свързано с гърлената чакра, с портала на Истината в нас, е СЛУХЪТ и неговите органи – УШИТЕ! Това наистина е велико разкритие, защото сочи конкретните инструменти, с които можем да работим концентрирано, ако сме се насочили към трансформация на някакво ниво. В случая с гърлената чакра и изразяването на истината ни е от съществено значение умението ни ДА СЛУШАМЕ и най-вече учението ни ДА ЧУВАМЕ. Слушането е естествен физиологичен процес, който всъщност е истинско гениално сътворено чудо – имам предвид физиологията на ухото, създадено именно за да слуша и чува – и който, за съжаление, все още остава твърде първосигнален, автоматичен. А осъзнатото слушане е ЧУВАНЕ, в него задължително участва не просто умът, който улавя звуковите сигнали и ги превежда на разбираем за нас език, често с помощта на вътрешни асоциативни образи (ахаа, участва и зрението, нали?!!), а и най- високите или по-скоро най-дълбоките нива на съзнанието. Защото има случаи, в които не разбираме онова, което слушаме, но то по някакъв начин е чуто вътре в нас и дори предизвиква силна вътрешна реакция. Така е и с истината ни. За да стигнем до нея, е нужно да се вслушаме в тишината вътре в нас. Иначе преповтаряме научени отнякъде постулати, с които сме решили да се съобразяваме, но те още не са се превърнали в истинската ни истина. Защото не сме попитали себе си “защо вярвам в това?“… и не сме ЧУЛИ своя отговор, онзи, който извира от дълбокото. Няма преодоляване на който и да е проблем, без да се изправиш пред истината си и пред Истината. Да, и двете, защото могат сериозно да се разминават в повърхностните пластове. Прибързването означава да оставаш именно в тези пластове и не помага ама никак! за решаването на проблемите. Дали това значи, че търпението, балансираното търпение се гради именно в гърлена чакра??…..

Ако всеки път сдъвкваш истината си и я преглъщаш неизказана, после се оказва, че не можеш изобщо да я смелиш и неизреченото засяда не къде да е, а точно в гърлото, където не случайно са разположени и гласните струни, с които творим звука си. Този звук идва от дълбините ни, ражда се от много натрупани опитности и изразяването му е естествена част от развитието ни. Ако постоянно го потискаме, той се превръща в блокаж и затлачва естествения поток на енергията в нас, а оттам се пораждат цял куп неприятности във физическото ни съществуване.
Не случайно казвам “истината си“, защото абсолютната Истина се отразява различно във всеки от нас, като диамант с безброй фасетки и всяка фасетка отразява и същината, и някаква все пак ограничена част от Истината, която е характерна само и единствено за един индивид, като уникално изражение на неизброими комбинации на енергията на Източника. Това не подчертава, но признава нашата отделeност и същевременно ни позволява да видим по-далеч от носа си и да прозрем, че всеки от нас, като частица от Цялото, има своя истина, която – също като нашата! – заслужава най-малкото да бъде чута.
Тронът на Истината в нас е гърлената чакра. Този енергиен център всъщност е тесният вход към духовния свят, към трайното установяване в по-високата вибрация. И той работи в две посоки – изразяване и приемане на Истината. Тук творчеството, родено от втората чакра и преминало през балансиращия тест на третата и разширението в сърцето, намира своето място в Духа. И остава в Духа, чертаейки за нас път, което е неизличим. Тук, в гърлото, се намира и щитовидната жлеза, която управлява целия метаболизъм ва физическото тяло и е изключително чувствителна към всякакви влияния. И ако е претоварваме или не използваме достатъчно органа на действие на гърлената чакра – гласните струни, за да материализираме във звук и в думи вътрешната си истина, наслоенията постепенно затлачват щитовидната жлеза, а оттам настъпват много поражения във физическото тяло и в емоционалния ни живот…

. “Тантра йога и богините на мъдростта“  д-р Дейвид Фроли